Компенсирай това!

Компенсирай това!

На всеки лидер му се е случвало да пробва някакво движение пак и пак в групата и да не се получава. И да си блъска главата, какво ли прави грешно. До момента, в който го пробва с по-опитен фолуър и нещата се получат, като с магическа пръчка.

Или на фолуър му се е случвало да танцува с опитен лидер и да има чувството, че лети, че всяко движение има смисъл, че всичко се получава с лекота!

Доста е фрустриращо това, признавам.

Чувала съм и изказвания от двете роли в духа: “няма да танцувам с начинаещи, само ми пречат” или “неприятно ми е някой да ме дърпа/да ми тежи”, “искам да танцувам само с напреднали”, “аз не съм за това ниво, а за горното” и тн.

А запитвали ли сте се какво точно правят тези по-добри танцьори, което не успяват партньорите във вашата група?

Първо, те ви усещат много по-вярно, благодарение на опита си.

Второ, те са много по-свързани с музиката и с ритъма, което прави танцуването с тях предвидимо, логично и комфортно.

Трето, те често се забавляват повече, защото не са стресирани от собствените свръхочаквания към танца.

Но това, което правят най-вече, е да компенсират липсите на партньора си. Добрият фолуър ще превърне едно неловко повеждане в прекрасен спин. Добрият лидер ще остави пространство за фолуъра да експериментира. При евентуално разминаване лидерът ще нагласи така танца, че да изглежда все едно грешката е била част от плана.

Това да помагаме на партньора си е напълно естествена част от социалния танц, важно е да сме осъзнати за нея. 

И когато този опитен танцьор компенсира пропуските на партньора си и е добре възпитан (а в нашите среди повечето са), партньорът му може и да не разбере какво има да подобри в техниката си, за да може танца да е така приятен винаги, независимо с кого танцува. Така се затвърждава усещането ни, че добрият танц е възможен само с добрите партньори, което, за радост, никак не е вярно!

Това, по което ще разпознаете добрите танцьори на едно парти е, че те се движат добре и успяват да се забавляват, независимо с кого танцуват! Ако нивото на танца ви пада драстично в момента, в който се хванете с по-неопитен партньор, значи имате още да възпитавате танцьора в себе си. 

Ако искате да станете много добри, танцувайте с всички!
Танцувайте с начинаещи, за да шлифовате своя бейсик! Тук предизвикателство е да сте пределно ясни и верни в своите движения и ритъм, а предимството е, че можете да се отърсите от свръхочакванията към себе си и да си позволите да изпробвате неща, които не си позволявате с по-опитните, както от техничната гледна точка, така и от забавната част на играта. 

Ако забележите, че можете да водите само фолуъри от вашето ниво и нагоре, значи някои неща не успявате да поведете наистина, а партньорите вероятно просто са свикнали с вас.

Ако сте фолуър и можете да правите ритмични вариации само с лидери от вашето ниво и нагоре, значи те поддържат ритъма и баланса ви и трябва да се учите да ги пазите сами.

Танцувайте с хората от своето ниво, за да сте сигурни, че водите/следвате/комуникирате вярно. Танцувайте с напреднали, за да се вдъхновявате от техните умения за комуникация в двойката. Танцувайте с начинаещи, не само ще си дадете хубава равносметка, но и ще зарадвате някой плахо навлизащ в нашия свят.

И най-важното – танцувайте с кеф! Нищо от това не е важно, ако не ви носи радост!

ПП: Голямо богатство се крие и в умението да говорим за танца с партньора си. За целта първо е добре да осъзнаем, че не е страшно да грешим и да оставим егото настрана. Винаги може да попитате за фийдбек. И в много случаи той би бил много ценен, ако сме готови да чуем и ако даващия фийдбек умее да го прави. Само внимавайте да не превърнете един танц в урок.

Също така изключително важно е да сме осъзнати за своите граници и да не ги жертваме с идеята, че танцът ей сега ще приключи. Ако има нещо, което ви доставя дискомфорт докато танцувате с някого, намерете начин да го споделите, без да обиждате човека. Не е ОК някой да ви причинява болка и да не знае за това. Споделете по начин, по който вие бихте искали да го чуете, като на близък приятел, за когото ви пука. 

Автор: Соня Кутищева