Пътят на един фолуър. Бегинър.

Всички сме били тук. Чувството, да учиш нещо напълно ново, е магично и плашещо едновременно. Излизаш от комфортната зона и пробваш. Не винаги се получава. И със сигирност не прилича на това което показват учителите, но пък е интересно!

 

Мислиш си: Хей, това е забавно и мога да го направя! Мога го сама. И то даже сама го правя по-добре. И защо трябва да следвам някого сега? Ама как някой ще ми казва какво да правя с тялото си? Аз съм тук за да се забавлявам или да се подчинявам на рандъм лидери?! 

Ние се борим за равни права, еманципацията върви със страшна сила, носим си дънките и бачкаме рамо до рамо. И изведнъж се очаква да разреша на някой да ме управлява?!
Това беше първият ми препъни камък в танцуването. Въпреки вътрешната съпротива да се водя от някой друг, опитах, излязох от черупката на самостоятелността и попаднах в един свят, в който лидерите канят фолуъра да се доверят, да се отпуснат и да последват. В който лидерите са истински джентълмени, а от мен се очаква приемане.

И тук нещо ме прободе. Усетих че това приемане седи в основата на истинската женственост. Това да посрещнеш, да се довериш и да последваш е нещото, за което копнее мъжкия свят. И въпреки че ми се струваше първоначално, че в тази комуникация ще се загуби истинското ми аз, и няма да се чуят моите идеи и желания, когато се научих наистина да следвам и да приемам идеите на партньора си, без да се старая да му внушавам моите – се случи магия. Танца се превърна в пълноценен разговор. Оказа се, че умението да се свържеш с човек дава пространство за двама. Когато искаш да усетиш един човек, се нагаждаш по него, влизаш в неговите обувки, пееш неговата песен. А това създава усещане за споделеност и доверие. 

В танца често пъти темата на разговор я задава музиката, а лидера я развива. Ако подходя с емпатия и приема без да съдя, без да се опитвам да променя това, което лидера ми дава в танца, излизаме на ново ниво на общуване, започваме да вибрираме в унисон. Предусещам точно всяко следващо движение, преди да сме го започнали. Тук е момента, в който танцувам с партньор и чрез партньор мога да изразя себе си. Някои го наричат беклийдване, когато фолуъра дава идеи на партньора си, а той ги усеща и въплъщава в танца. А аз, да си призная, се разтапям в този наш разговор до такава степен, че не усещам и как го правя. Тялото ми избира самО нови пътища, стъпки и ритми. Най-финните промени водят до нови идеи, които се раждат все едно не в нечия глава, а между нас. Ние не се редуваме, а пеем заедно. Като песента винаги е нова, думите се раждат сами и всяка следваща е логично продължение на куплета. А сега си представете че и лидера започва танц с подобна нагласа…

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *